учебникар

Речник на българския език

учебника̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • очебнекар
  • очебникар
  • очибнекар
  • очибникар
  • учебнекар
  • учибнекар
  • учибникар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. учеб-ни-кар
непълен член учеб-ни-ка-ря
пълен член учеб-ни-ка-рят
мн.ч. учеб-ни-ка-ри
членувано учеб-ни-ка-ри-те
бройна форма учеб-ни-ка-ри
звателна форма учеб-ни-ка-рю