ухажорка

Речник на българския език

ухажо̀рка съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

мн. ухажо̀рки, ж. Жена, която ухажва мъж.

Грешни изписвания (7)

  • охажорка
  • охажоркъ
  • охъжорка
  • охъжоркъ
  • ухажоркъ
  • ухъжорка
  • ухъжоркъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. уха-жор-ка
членувано уха-жор-ка-та
мн.ч. уха-жор-ки
членувано уха-жор-ки-те
звателна форма уха-жор-ке