ухаен

Речник на българския език

уха̀ен прилагателно име (тип 85) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • охаен
  • охаин
  • ухаин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. уха-ен
непълен член ухай-ния
пълен член ухай-ни-ят
ж. р. ухай-на
членувано ухай-на-та
ср. р. ухай-но
членувано ухай-но-то
мн. ч. ухай-ни
членувано ухай-ни-те