утилитаризъм

Речник на българския език

утилитарѝзъм съществително име, мъжки род (тип 11) редактиране

Значение

м., само ед. Спец. Направление в етиката, което смята ползата за основа на нравствеността и критерий за човешките постъпки.

Грешни изписвания (31)

  • отелетаризам
  • отелетаризъм
  • отелетъризам
  • отелетъризъм
  • отелитаризам
  • отелитаризъм
  • отелитъризам
  • отелитъризъм
  • отилетаризам
  • отилетаризъм
  • отилетъризам
  • отилетъризъм
  • отилитаризам
  • отилитаризъм
  • отилитъризам
  • отилитъризъм
  • утелетаризам
  • утелетаризъм
  • утелетъризам
  • утелетъризъм
  • утелитаризам
  • утелитаризъм
  • утелитъризам
  • утелитъризъм
  • утилетаризам
  • утилетаризъм
  • утилетъризам
  • утилетъризъм
  • утилитаризам
  • утилитъризам
  • утилитъризъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ути-ли-та-ри-зъм
непълен член ути-ли-та-риз-ма
пълен член ути-ли-та-риз-мът
мн.ч. ути-ли-та-риз-ми
членувано ути-ли-та-риз-ми-те
бройна форма ути-ли-та-ри-зъ-ма
звателна форма