устатост

Речник на българския език

уста̀тост съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • остатост
  • остатуст
  • устатуст
  • остатос
  • остатус
  • устатос
  • устатус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ус-та-тост
членувано ус-та-тост-та
мн.ч. ус-та-тос-ти
членувано ус-та-тос-ти-те
звателна форма