успоредник

Речник на българския език

у̀споредник съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. у̀споредници, (два) у̀споредника, м. Спец. В геометрията — четириъгълник с две по две успоредни и равни страни.

Грешни изписвания (7)

  • успореднек
  • успориднек
  • успоридник
  • успуреднек
  • успуредник
  • успуриднек
  • успуридник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ус-по-ред-ник
непълен член ус-по-ред-ни-ка
пълен член ус-по-ред-ни-кът
мн.ч. ус-по-ред-ни-ци
членувано ус-по-ред-ни-ци-те
бройна форма ус-по-ред-ни-ка
звателна форма