ускорител

Речник на българския език

ускорѝтел — съществително име, мъжки род (тип 31) редактиране

Значение

ускорѝтелят, ускорѝтеля, мн. ускорѝтели, (два) ускорѝтеля, м. Това, което ускорява (химическа реакция, процес, събитие). Ускорител в каучуковото производство. Тази случка стана ускорител в развитието на събитията.
прил. ускорѝтелен, ускорѝтелна, ускорѝтелно, мн. ускорѝтелни.

Грешни изписвания (7)

  • оскорител
  • оскоритил
  • оскурител
  • оскуритил
  • ускоритил
  • ускурител
  • ускуритил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ус-ко-ри-тел
непълен член ус-ко-ри-те-ля
пълен член ус-ко-ри-те-лят
мн.ч. ус-ко-ри-те-ли
членувано ус-ко-ри-те-ли-те
бройна форма ус-ко-ри-те-ля
звателна форма —

Връзки