усилвател

Речник на българския език

усилва̀тел съществително име, мъжки род (тип 31) редактиране

Значение

усилва̀телят, усилва̀теля, мн. усилва̀тели, (два) усилва̀теля, м. Устройство за усилване на мощност или напрежение на ток, на звук и др.
прил. усилва̀телен, усилва̀телна, усилва̀телно, мн. усилва̀телни.

Грешни изписвания (7)

  • оселвател
  • оселватил
  • осилвател
  • осилватил
  • уселвател
  • уселватил
  • усилватил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. усил-ва-тел
непълен член усил-ва-те-ля
пълен член усил-ва-те-лят
мн.ч. усил-ва-те-ли
членувано усил-ва-те-ли-те
бройна форма усил-ва-те-ля
звателна форма