уремия

Речник на българския език

урѐмия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Спец. В медицината — отравяне на организма с отпадъчни вещества при недостатъчна дейност на бъбреците.

Грешни изписвания (11)

  • оремеа
  • оремеъ
  • оремея
  • оремиа
  • оремиъ
  • оремия
  • уремеа
  • уремеъ
  • уремея
  • уремиа
  • уремиъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. уре-мия
членувано уре-ми-я-та
мн.ч. уре-мии
членувано уре-ми-и-те
звателна форма