уредност

Речник на българския език

у̀редност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • уреднуст
  • уридност
  • уриднуст
  • уреднос
  • уреднус
  • уриднос
  • уриднус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. уред-ност
членувано уред-ност-та
мн.ч. уред-нос-ти
членувано уред-нос-ти-те
звателна форма