управия

Речник на българския език

управѝя съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Разг. Ред, законност и установяването им в обществото. Не може да има управия с такова правителство.

Грешни изписвания (7)

  • оправиъ
  • оправия
  • опръвиъ
  • опръвия
  • управиъ
  • упръвиъ
  • упръвия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. уп-ра-вия
членувано уп-ра-ви-я-та
мн.ч. уп-ра-вии
членувано уп-ра-ви-и-те
звателна форма