уплътнител

Речник на българския език

уплътнѝтел съществително име, мъжки род (тип 31) редактиране

Значение

уплътнѝтелят, уплътнѝтеля, мн. уплътнѝтели, (два) уплътнѝтеля, м. Нещо, което служи да уплътнява, да придава плътност. Алуминиеви уплътнители за прозорци.

Грешни изписвания (7)

  • оплатнител
  • оплатнитил
  • оплътнител
  • оплътнитил
  • уплатнител
  • уплатнитил
  • уплътнитил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. уп-лът-ни-тел
непълен член уп-лът-ни-те-ля
пълен член уп-лът-ни-те-лят
мн.ч. уп-лът-ни-те-ли
членувано уп-лът-ни-те-ли-те
бройна форма уп-лът-ни-те-ля
звателна форма