униформизъм

Речник на българския език

униформизъм съществително име, мъжки род (тип 11) редактиране

Значение

книж. Учение за еднакво устройство на нещо, за уеднаквяване.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. уни-фор-ми-зъм
непълен член уни-фор-миз-ма
пълен член уни-фор-миз-мът
мн.ч. уни-фор-миз-ми
членувано уни-фор-миз-ми-те
бройна форма уни-фор-ми-зъ-ма
звателна форма