умнотия

Речник на българския език

умнотия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • умнотиъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ум-но-тия
членувано ум-но-ти-я-та
мн.ч. ум-но-тии
членувано ум-но-ти-и-те
звателна форма