умница

Речник на българския език

умнѝца съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

мн. умнѝци, ж. Жена умник.

Грешни изписвания (3)

  • омница
  • омницъ
  • умницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ум-ни-ца
членувано ум-ни-ца-та
мн.ч. ум-ни-ци
членувано ум-ни-ци-те
звателна форма ум-ни-це