умиротворителка

Речник на българския език

умиротворѝтелка съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

мн. умиротворѝтелки, ж. Тази, която умиротворява.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. уми-рот-во-ри-тел-ка
членувано уми-рот-во-ри-тел-ка-та
мн.ч. уми-рот-во-ри-тел-ки
членувано уми-рот-во-ри-тел-ки-те
звателна форма уми-рот-во-ри-тел-ке