умилквам се

Речник на българския език

умѝлквам се непреходен глагол от несвършен вид (тип 186ii) редактиране

Значение

умѝлкваш се, несв.; около кого. Увъртам се, присламчвам се, угоднича, за да спечеля благоволение. Умилква се около майка си за пари. Умилквам се, за да откупя вината си. Умилква се около него заради богатството му.
същ. умѝлкване, ср.

Грешни изписвания (7)

  • омилквам се
  • омилквам си
  • омилквъм се
  • омилквъм си
  • умилквам си
  • умилквъм се
  • умилквъм си

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице умил-к-вам умил-к-ва-ме
2 лице умил-к-ваш умил-к-ва-те
3 лице умил-к-ва умил-к-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице умил-к-вах умил-к-вах-ме
2 лице умил-к-ва умил-к-вах-те
3 лице умил-к-ва умил-к-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице умил-к-вах умил-к-вах-ме
2 лице умил-к-ва-ше умил-к-вах-те
3 лице умил-к-ва-ше умил-к-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице умилквал съм умилквала съм умилквало съм умилквали сме
2 лице умилквал си умилквала си умилквало си умилквали сте
3 лице умилквал е умилквала е умилквало е умилквали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях умилквал бях умилквала бях умилквало бяхме умилквали
2 лице беше умилквал беше умилквала беше умилквало бяхте умилквали
3 лице беше умилквал беше умилквала беше умилквало бяха умилквали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще умилквам ще умилкваме
2 лице ще умилкваш ще умилквате
3 лице ще умилква ще умилкват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм умилквал ще съм умилквала ще съм умилквало ще сме умилквали
2 лице ще си умилквал ще си умилквала ще си умилквало ще сте умилквали
3 лице ще е умилквал ще е умилквала ще е умилквало ще са умилквали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да умилквам щяхме да умилкваме
2 лице щеше да умилкваш щяхте да умилквате
3 лице щеше да умилква щяха да умилкват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм умилквал щях да съм умилквала щях да съм умилквало щяхме да сме умилквали
2 лице щеше да си умилквал щеше да си умилквала щеше да си умилквало щяхте да сте умилквали
3 лице щеше да е умилквал щеше да е умилквала щеше да е умилквало щяха да са умилквали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице умилквал съм умилквала съм умилквало съм умилквали сме
2 лице умилквал си умилквала си умилквало си умилквали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице умилквал съм умилквала съм умилквало съм умилквали сме
2 лице умилквал си умилквала си умилквало си умилквали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм умилквал била съм умилквала било съм умилквало били сме умилквали
2 лице бил си умилквал била си умилквала било си умилквало били сте умилквали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да умилквам щяла съм да умилквам щяло съм да умилквам щели сме да умилкваме
2 лице щял си да умилкваш щяла си да умилкваш щяло си да умилкваш щели сте да умилквате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм умилквал щяла съм да съм умилквала щяло съм да съм умилквало щели сме да сме умилквали
2 лице щял си да си умилквал щяла си да си умилквала щяло си да си умилквало щели сте да сте умилквали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих умилквал бих умилквала бих умилквало бихме умилквали
2 лице би умилквал би умилквала би умилквало бихте умилквали
3 лице би умилквал би умилквала би умилквало биха умилквали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
умил-к-вай умил-к-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род умил-к-вал
непълен член умил-к-ва-лия
пълен член умил-к-ва-ли-ят
женски род умил-к-ва-ла
членувано умил-к-ва-ла-та
среден род умил-к-ва-ло
членувано умил-к-ва-ло-то
множествено число умил-к-ва-ли
членувано умил-к-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род умил-к-вал
женски род умил-к-ва-ла
среден род умил-к-ва-ло
множествено число умил-к-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род умил-к-ващ
непълен член умил-к-ва-щия
пълен член умил-к-ва-щи-ят
женски род умил-к-ва-ща
членувано умил-к-ва-ща-та
среден род умил-к-ва-що
членувано умил-к-ва-що-то
множествено число умил-к-ва-щи
членувано умил-к-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

умил-к-вай-ки