умеря

Речник на българския език

умѐря преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

умѐриш, мин. св. умѐрих, мин. прич. умѐрил, св.вж. умервам.

Грешни изписвания (3)

  • омеръ
  • омеря
  • умеръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице уме-ря уме-рим
2 лице уме-риш уме-ри-те
3 лице уме-ри уме-рят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице уме-рих уме-рих-ме
2 лице уме-ри уме-рих-те
3 лице уме-ри уме-ри-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице уме-рех уме-рех-ме
2 лице уме-ре-ше уме-рех-те
3 лице уме-ре-ше уме-ре-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице умерил съм умерила съм умерило съм умерили сме
2 лице умерил си умерила си умерило си умерили сте
3 лице умерил е умерила е умерило е умерили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях умерил бях умерила бях умерило бяхме умерили
2 лице беше умерил беше умерила беше умерило бяхте умерили
3 лице беше умерил беше умерила беше умерило бяха умерили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще умеря ще умерим
2 лице ще умериш ще умерите
3 лице ще умери ще умерят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм умерил ще съм умерила ще съм умерило ще сме умерили
2 лице ще си умерил ще си умерила ще си умерило ще сте умерили
3 лице ще е умерил ще е умерила ще е умерило ще са умерили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да умеря щяхме да умерим
2 лице щеше да умериш щяхте да умерите
3 лице щеше да умери щяха да умерят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм умерил щях да съм умерила щях да съм умерило щяхме да сме умерили
2 лице щеше да си умерил щеше да си умерила щеше да си умерило щяхте да сте умерили
3 лице щеше да е умерил щеше да е умерила щеше да е умерило щяха да са умерили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице умерел съм умерела съм умерело съм умерели сме
2 лице умерел си умерела си умерело си умерели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице умерил съм умерила съм умерило съм умерили сме
2 лице умерил си умерила си умерило си умерили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм умерил била съм умерила било съм умерило били сме умерили
2 лице бил си умерил била си умерила било си умерило били сте умерили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да умеря щяла съм да умеря щяло съм да умеря щели сме да умерим
2 лице щял си да умериш щяла си да умериш щяло си да умериш щели сте да умерите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм умерил щяла съм да съм умерила щяло съм да съм умерило щели сме да сме умерили
2 лице щял си да си умерил щяла си да си умерила щяло си да си умерило щели сте да сте умерили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих умерил бих умерила бих умерило бихме умерили
2 лице би умерил би умерила би умерило бихте умерили
3 лице би умерил би умерила би умерило биха умерили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
уме-ри уме-ре-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род уме-рен
непълен член уме-ре-ния
пълен член уме-ре-ни-ят
женски род уме-ре-на
членувано уме-ре-на-та
среден род уме-ре-но
членувано уме-ре-но-то
множествено число уме-ре-ни
членувано уме-ре-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род уме-рил
непълен член уме-ри-лия
пълен член уме-ри-ли-ят
женски род уме-ри-ла
членувано уме-ри-ла-та
среден род уме-ри-ло
членувано уме-ри-ло-то
множествено число уме-ри-ли
членувано уме-ри-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род уме-рел
женски род уме-ре-ла
среден род уме-ре-ло
множествено число уме-ре-ли