ултимативност

Речник на българския език

ултимативност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • ултимативнос

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ул-ти-ма-тив-ност
членувано ул-ти-ма-тив-ност-та
мн.ч. ул-ти-ма-тив-нос-ти
членувано ул-ти-ма-тив-нос-ти-те
звателна форма