укротител

Речник на българския език

укротѝтел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

укротѝтелят, укротѝтеля, мн. укротѝтели, м. Човек, който укротява; звероукротител.

Грешни изписвания (7)

  • окротител
  • окротитил
  • окрутител
  • окрутитил
  • укротитил
  • укрутител
  • укрутитил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ук-ро-ти-тел
непълен член ук-ро-ти-те-ля
пълен член ук-ро-ти-те-лят
мн.ч. ук-ро-ти-те-ли
членувано ук-ро-ти-те-ли-те
бройна форма ук-ро-ти-те-ли
звателна форма ук-ро-ти-те-лю