уискенце

Речник на българския език

уискенце съществително име, среден род (тип 66) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. уис-кен-це
членувано уис-кен-це-то
мн.ч. уис-кен-ца
членувано уис-кен-ца-та