узурпация

Речник на българския език

узурпа̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Узурпиране.

Грешни изписвания (23)

  • озорпацеа
  • озорпацеъ
  • озорпацея
  • озорпациа
  • озорпациъ
  • озорпация
  • озурпацеа
  • озурпацеъ
  • озурпацея
  • озурпациа
  • озурпациъ
  • озурпация
  • узорпацеа
  • узорпацеъ
  • узорпацея
  • узорпациа
  • узорпациъ
  • узорпация
  • узурпацеа
  • узурпацеъ
  • узурпацея
  • узурпациа
  • узурпациъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. узур-па-ция
членувано узур-па-ци-я-та
мн.ч. узур-па-ции
членувано узур-па-ци-и-те
звателна форма