уейв

Речник на българския език

уейв съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • уейф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. уейв
непълен член уей-ва
пълен член уей-вът
мн.ч. уей-во-ве
членувано уей-во-ве-те
бройна форма уей-ва
звателна форма