удавник

Речник на българския език

уда̀вник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. уда̀вници, м. Човек, който се дави във водата или се е удавил. Спасявам удавник. Извадиха удавника.

Грешни изписвания (3)

  • одавнек
  • одавник
  • удавнек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. удав-ник
непълен член удав-ни-ка
пълен член удав-ни-кът
мн.ч. удав-ни-ци
членувано удав-ни-ци-те
бройна форма удав-ни-ци
звателна форма удав-ни-ко