угодник

Речник на българския език

уго̀дник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. уго̀дници, м. Човек, който угодничи; ласкател, мазник.
2. Според религиозните представи — светец, праведник, служител на бога. Божи угодник.

Грешни изписвания (3)

  • огоднек
  • огодник
  • угоднек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. угод-ник
непълен член угод-ни-ка
пълен член угод-ни-кът
мн.ч. угод-ни-ци
членувано угод-ни-ци-те
бройна форма угод-ни-ци
звателна форма угод-ни-ко