тюфлек

Речник на българския език

тюфлѐк съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. тюфлѐци, (два) тюфлѐка, м.
1. Дюшек, напълнен със слама; сламеник.
2. Прен. Разг. Отпуснат, дебел човек.

Грешни изписвания (2)

  • тйофлек
  • тйуфлек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тюф-лек
непълен член тюф-ле-ка
пълен член тюф-ле-кът
мн.ч. тюф-ле-ци
членувано тюф-ле-ци-те
бройна форма тюф-ле-ка
звателна форма