тъч

Речник на българския език

тъч съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

тъ̀чът, тъ̀ча, мн. тъ̀чове, (два) тъ̀ча, м. Спец. Във футбола — излизане на топката извън страничната линия на игрището.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тъч
непълен член тъ-ча
пълен член тъ-чът
мн.ч. тъ-чо-ве
членувано тъ-чо-ве-те
бройна форма тъ-ча
звателна форма