търкалце

Речник на българския език

търкалце съществително име, среден род (тип 66) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тър-кал-це
членувано тър-кал-це-то
мн.ч. тър-кал-ца
членувано тър-кал-ца-та