търг

Речник на българския език

търг съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

търгъ̀т, търга̀, мн. тъ̀ргове, (два) тъ̀рга, м. Публична състезателна разпродажба, при която продаваното получава този, който предложи най-голяма цена.
прил. тъ̀ржен, тръ̀жна, тръ̀жно, мн. тръ̀жни. Тръжна цена.

Грешни изписвания (1)

  • търк

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. търг
непълен член тър-га
пълен член тър-гът
мн.ч. тър-го-ве
членувано тър-го-ве-те
бройна форма тър-га
звателна форма