тъмничар

Речник на българския език

тъмнича̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

тъмнича̀рят, тъмнича̀ря, мн. тъмнича̀ри, м. Пазач в затвор; надзирател.

Грешни изписвания (3)

  • тамнечар
  • тамничар
  • тъмнечар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тъм-ни-чар
непълен член тъм-ни-ча-ря
пълен член тъм-ни-ча-рят
мн.ч. тъм-ни-ча-ри
членувано тъм-ни-ча-ри-те
бройна форма тъм-ни-ча-ри
звателна форма тъм-ни-ча-рю