турист

Речник на българския език

турѝст съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. турѝсти, м. Човек, който се занимава с туризъм.
прил. туристѝчески, туристѝческа, туристѝческо, мн. туристѝчески. Туристическа база.
прил. туристѝчен, туристѝчна, туристѝчно, мн. туристѝчни.

Грешни изписвания (1)

  • торист

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ту-рист
непълен член ту-рис-та
пълен член ту-рис-тът
мн.ч. ту-рис-ти
членувано ту-рис-ти-те
бройна форма ту-рис-ти
звателна форма ту-рис-те