тупик

Речник на българския език

тупик — съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ту-пик
непълен член ту-пи-ка
пълен член ту-пи-кът
мн.ч. ту-пи-ци
членувано ту-пи-ци-те
бройна форма ту-пи-ка
звателна форма —

Връзки