трюм

Речник на българския език

трюм съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

трю̀мът, трю̀ма, мн. трю̀мове, (два) трю̀ма, м. Вътрешно помещение в кораб, разположено между дъното и най-долната палуба, което се използва за склад, за товари, за разполагане на двигателите и др.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. трюм
непълен член трю-ма
пълен член трю-мът
мн.ч. трю-мо-ве
членувано трю-мо-ве-те
бройна форма трю-ма
звателна форма