тръс

Речник на българския език

тръс съществително име, мъжки род (тип 40a) редактиране

Значение

тръ̀сът, тръ̀са, само ед., м. Умеренобърз конски ход. Конят премина от тръс в галоп.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тръс
непълен член тръ-са
пълен член тръ-сът
мн.ч.
членувано
бройна форма
звателна форма