трънливост

Речник на българския език

трънлѝвост съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • транливост
  • транливуст
  • трънливуст
  • транливос
  • транливус
  • трънливос
  • трънливус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. трън-ли-вост
членувано трън-ли-вост-та
мн.ч. трън-ли-вос-ти
членувано трън-ли-вос-ти-те
звателна форма