трудоден

Речник на българския език

трудодѐн съществително име, мъжки род (тип 33) редактиране

Значение

трудоденя̀т, трудоденя̀, мн. трудоднѝ, (два) трудодѐна, м. Единица за отчитане и заплащане на работата.

Грешни изписвания (3)

  • трододен
  • тродуден
  • трудуден

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тру-до-ден
непълен член тру-до-де-ня
пълен член тру-до-де-нят
мн.ч. тру-дод-ни
членувано тру-дод-ни-те
бройна форма тру-до-де-на
звателна форма