трудовак

Речник на българския език

трудова̀к съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. трудова̀ци, м. Разг. Войник, който служи в строителни войски.
прил. трудова̀шки, трудова̀шка, трудова̀шко, мн. трудова̀шки.

Грешни изписвания (3)

  • тродовак
  • тродувак
  • трудувак

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тру-до-вак
непълен член тру-до-ва-ка
пълен член тру-до-ва-кът
мн.ч. тру-до-ва-ци
членувано тру-до-ва-ци-те
бройна форма тру-до-ва-ци
звателна форма тру-до-ва-ко