тройунция

Речник на българския език

тройу̀нция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. тройу̀нции, ж. Спец. Единица мярка за тежина, равна на 31 г, която се използва за измерване на благородни метали.

Грешни изписвания (11)

  • тройунцеа
  • тройунцеъ
  • тройунцея
  • тройунциа
  • тройунциъ
  • труйунцеа
  • труйунцеъ
  • труйунцея
  • труйунциа
  • труйунциъ
  • труйунция

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тро-йун-ция
членувано тро-йун-ци-я-та
мн.ч. тро-йун-ции
членувано тро-йун-ци-и-те
звателна форма