тристранност

Речник на българския език

тристранност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • тристраност
  • тристраннос
  • тристранос

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. трис-т-ран-ност
членувано трис-т-ран-ност-та
мн.ч. трис-т-ран-нос-ти
членувано трис-т-ран-нос-ти-те
звателна форма