триножник

Речник на българския език

трино̀жник съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. трино̀жници, (два) трино̀жника, м. Уред с три крака за поставяне на апарат, картина и др.

Грешни изписвания (3)

  • треножнек
  • треножник
  • триножнек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. три-нож-ник
непълен член три-нож-ни-ка
пълен член три-нож-ни-кът
мн.ч. три-нож-ни-ци
членувано три-нож-ни-ци-те
бройна форма три-нож-ни-ка
звателна форма