трилогия

Речник на българския език

трило̀гия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. трило̀гии, ж. Три завършени художествени произведения от един и същ автор с общ сюжет.

Грешни изписвания (11)

  • трелогеа
  • трелогеъ
  • трелогея
  • трелогиа
  • трелогиъ
  • трелогия
  • трилогеа
  • трилогеъ
  • трилогея
  • трилогиа
  • трилогиъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. три-ло-гия
членувано три-ло-ги-я-та
мн.ч. три-ло-гии
членувано три-ло-ги-и-те
звателна форма