тригономѐтрия
—
съществително име, женски род
(тип 47)
Значение
ж., само ед. Спец. Дял от геометрията, който изучава съотношенията между страните и ъглите на триъгълника.
прил. тригонометрѝчен, тригонометрѝчна, тригонометрѝчно, мн. тригонометрѝчни.
прил. тригонометрѝчен, тригонометрѝчна, тригонометрѝчно, мн. тригонометрѝчни.
Грешни изписвания (47)
- трегонометреа
- трегонометреъ
- трегонометрея
- трегонометриа
- трегонометриъ
- трегонометрия
- трегонуметреа
- трегонуметреъ
- трегонуметрея
- трегонуметриа
- трегонуметриъ
- трегонуметрия
- трегунометреа
- трегунометреъ
- трегунометрея
- трегунометриа
- трегунометриъ
- трегунометрия
- трегунуметреа
- трегунуметреъ
- трегунуметрея
- трегунуметриа
- трегунуметриъ
- трегунуметрия
- тригонометреа
- тригонометреъ
- тригонометрея
- тригонометриа
- тригонометриъ
- тригонуметреа
- тригонуметреъ
- тригонуметрея
- тригонуметриа
- тригонуметриъ
- тригонуметрия
- тригунометреа
- тригунометреъ
- тригунометрея
- тригунометриа
- тригунометриъ
- тригунометрия
- тригунуметреа
- тригунуметреъ
- тригунуметрея
- тригунуметриа
- тригунуметриъ
- тригунуметрия
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | три-го-но-мет-рия | |
|---|---|---|
| членувано | три-го-но-мет-ри-я-та | |
| мн.ч. | три-го-но-мет-рии | |
| членувано | три-го-но-мет-ри-и-те | |
| звателна форма | — | |