трек

Речник на българския език

трек съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. трек
непълен член тре-ка
пълен член тре-кът
мн.ч. тре-ко-ве
членувано тре-ко-ве-те
бройна форма тре-ка
звателна форма