трахея

Речник на българския език

трахѐя съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. трахѐи, ж. Спец. В анатомията — у човека и белодробните гръбначни — дихателна тръба, свързваща гръкляна с белите дробове.

Грешни изписвания (3)

  • трахеъ
  • тръхеъ
  • тръхея

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тра-хея
членувано тра-хе-я-та
мн.ч. тра-хеи
членувано тра-хе-и-те
звателна форма