транспозиция

Речник на българския език

транспозѝция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. транспозѝции, ж. Преместване, разместване.

Грешни изписвания (23)

  • транспозицеа
  • транспозицеъ
  • транспозицея
  • транспозициа
  • транспозициъ
  • транспузицеа
  • транспузицеъ
  • транспузицея
  • транспузициа
  • транспузициъ
  • транспузиция
  • трънспозицеа
  • трънспозицеъ
  • трънспозицея
  • трънспозициа
  • трънспозициъ
  • трънспозиция
  • трънспузицеа
  • трънспузицеъ
  • трънспузицея
  • трънспузициа
  • трънспузициъ
  • трънспузиция

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тран-с-по-зи-ция
членувано тран-с-по-зи-ци-я-та
мн.ч. тран-с-по-зи-ции
членувано тран-с-по-зи-ци-и-те
звателна форма