трансплантация

Речник на българския език

транспланта̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Спец. В медицината — присаждане на части от органи или на органи от едно място на друго, от един на друг човек или животно. Трансплантация на костен мозък. Трансплантация на бъбрек.

Грешни изписвания (23)

  • трансплантацеа
  • трансплантацеъ
  • трансплантацея
  • трансплантациа
  • трансплантациъ
  • трансплънтацеа
  • трансплънтацеъ
  • трансплънтацея
  • трансплънтациа
  • трансплънтациъ
  • трансплънтация
  • трънсплантацеа
  • трънсплантацеъ
  • трънсплантацея
  • трънсплантациа
  • трънсплантациъ
  • трънсплантация
  • трънсплънтацеа
  • трънсплънтацеъ
  • трънсплънтацея
  • трънсплънтациа
  • трънсплънтациъ
  • трънсплънтация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тран-с-п-лан-та-ция
членувано тран-с-п-лан-та-ци-я-та
мн.ч. тран-с-п-лан-та-ции
членувано тран-с-п-лан-та-ци-и-те
звателна форма