трансмутация

Речник на българския език

трансмутация съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • трансмутациъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тран-с-му-та-ция
членувано тран-с-му-та-ци-я-та
мн.ч. тран-с-му-та-ции
членувано тран-с-му-та-ци-и-те
звателна форма