транслация

Речник на българския език

трансла̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Предаване на извънстудийни радио- и телевизионни предавания.
2. Приемане на електрически сигнали и предаването им от източника към приемника, като при това се усилват или коригират.
3. Превод на описанието на програмата на цифрова изчислителна машина от един език на програмиране на друг.

Грешни изписвания (11)

  • транслацеа
  • транслацеъ
  • транслацея
  • транслациа
  • транслациъ
  • трънслацеа
  • трънслацеъ
  • трънслацея
  • трънслациа
  • трънслациъ
  • трънслация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тран-с-ла-ция
членувано тран-с-ла-ци-я-та
мн.ч. тран-с-ла-ции
членувано тран-с-ла-ци-и-те
звателна форма