транскрипция

Речник на българския език

транскрѝпция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Спец. В езикознанието — предаване на думи или букви от един език с букви на друг език, като се спазва оригиналният изговор.
2. Спец. В езикознанието — предаване на диалектен изговор с всичките му тънкости чрез букви и специални знаци.
3. Спец. В музиката — преработка на музикално произведение за изпълнение от друг инструмент.

Грешни изписвания (11)

  • транскрипцеа
  • транскрипцеъ
  • транскрипцея
  • транскрипциа
  • транскрипциъ
  • трънскрипцеа
  • трънскрипцеъ
  • трънскрипцея
  • трънскрипциа
  • трънскрипциъ
  • трънскрипция

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тран-с-к-рип-ция
членувано тран-с-к-рип-ци-я-та
мн.ч. тран-с-к-рип-ции
членувано тран-с-к-рип-ци-и-те
звателна форма