тракция

Речник на българския език

тра̀кция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мед. Издърпване, изтегляне, напр. на крайник за корекция на разместени фрактури.

Грешни изписвания (5)

  • тракциъ
  • тракцеа
  • тракцеъ
  • тракцея
  • тракциа

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. трак-ция
членувано трак-ци-я-та
мн.ч. трак-ции
членувано трак-ци-и-те
звателна форма